A Story For Lily...

LorcheTy (: Пет Окт 12, 2007 9:47 pm

Такамз... Моето все още недовършено фикче, в което дори аз нз кфо ще става нататък Действието се развива след края на Книга седем... Главна героиня е дъщерята на Белатрикс-Лили. Малко любов, малко драма, малко раздели и събирания... С малко зор и за сапунка може да мине xD. Дано да ви хареса

А това е темата за коментарчета (:

едит:СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА КНИГА 7

LorcheTy (: Пет Окт 12, 2007 9:48 pm

Глава 1

Едно момиче на около 16 години тичаше през гората. Беше с качулка, но дългите й светлокестеняви коси се спускаха върху раменете й. Изглеждаше притеснена и много често поглеждаше писмото в ръката си, сякаш за да се увери, че върви в правилната посока. След няколко минути забави ход и се огледа, все едно търсеше нещо. И наистина след малко забеляза малък череп със змия, излизаща от устата му, издълбан на едно дърво. Да! Черният знак, значи трябваше да е някъде тук! Момичето отиде до дървото с черепа. Прокара пръсти по него и чак тогава разбра посланието на братовчед си. „За да намериш щаб квартирата ни, погледни вътре, в самия Черен знак и ще влезеш само ако наистина искаш...”, пишеше в писмото. Сега, когато Черният знак беше пред нея, забеляза няколко думи, написани на италиански. „На италиански?!-помисли си момичето.-Защо на италиански? Е, все едно... Може би трябва просто да го кажа.” Прочете го няколко пъти и след това каза:
-Само ако наистина искаш, можеш да влезеш!
Нищо не се случи. Момичето се притесни и се приготви отново да каже фразата. Но изведнъж земята се разтресе, сякаш имаше земетресение. Ужасена, тя се прилепи до едно дърво. Близо до мястото, където допреди малко стоеше, се отвори голяма дупка и се откриха широки стъпала от черен мрамор. Момичето предпазливо заслиза по стълбището. След малко обаче се усмихна. Да, това определено беше мястото. Във всеки дори малък детайл си личеше стилът на Черния Лорд. След стълбището имаше няколко дълги коридора, а след тях влезе в нещо, като входна зала. Започна да се оглежда наоколо.
-Лили?- чу се момчешки глас от другия край на помещението.
Момичето се сепна и погледна към момчето.
-Драко... Вярно ли е? Не... Моля те, кажи ми, че не е вярно... Моля те... Майка ми не е убита, нали? Написал си го, за да ме накараш да дойда по-бързо. Моля те, Драко, моля те...-последните думи момичето изрече почти без глас.
-Лили... Иска ми се, наистина ми се иска да ти кажа, че майка ти е жива, но...
При тези думи Лили се строполи на пода и заплака. Братовчед й се свлече на колене до нея и силно я прегърна. Постояха така няколко минути.
-Кой беше?-изведнъж попита момичето.
-Какво?-не я разбра Драко.
-Кой уби майка ми? Кажи ми!
-Амиии... Не съм сигурен-колебливо започна момчето, но видя омразата в очите на Лили и реши да й каже истината.-Беше Моли Уизли.
-Уизли? Жената на онзи родоотстъпник Артър Уизли?
-Да, същата.
-Те имаха много деца, нали?
-Да, но... Какво общо има това?-попита объркано Драко.
-Ще избия всичките й отрочета!-почти извика Лили, а братовчед и направо се изплаши от омразата в очите й.-След това и съпруга й. Нека да ги гледа как умират един след друг. Дано тогава разбере какво е направила!
-Всъщност-започна момчето с крива усмивка-майка ти уби един от синовете й. Сигурно заради това Уизли я е...-гласът му заглъхна.
-Още по-добре!-отвърна му Лили с огромна омраза в гласа.
Погледна невиждащо пред себе си и след малко сякаш излезе от унеса.
-Драко... А Черният Лорд? Вярно ли е, че...-тя не довърши изречението, защото видя изражението на братовчед си.-Потър ли?
-Да! Този... Този нечистокръвен глупак!
Няколко минути двамата мълчаха, в памет на господаря си.
-А колко от смъртожадните оцеляха?-попита Лили.
-Не знам. В тази щаб квартира сме около 40-50, но доколкото разбрах от баща ми и в другите се крият доста от нас.
-Баща ти?-момчето кимна.-Значи е избягал от Азкабан?
-Да, но сега е в Лондон, издирва Потър.
-Защо?-попита момичето и се изправи. Драко я последва и след това й отговори.
-За да го премахнем, естествено! Хайде да отидем да вечеряме.
-Добре. Имате ли някакви следи?-не се отказваше Лили. Незнайно защо много се интересуваше от това.
-О, хайде, Лили! Нека да не говорим за това сега! Обещавам ти, утре ще ти разкажа всичко! Сега да вечеряме, умирам от глад!
-Не се и съмнявам-усмихна се момичето и двамата се отправиха към трапезарията.
През цялата вечеря се шегуваха, смееха се и си припомняха весели случки от детството. Чак към полунощ, когато Лили започна да се прозява и почти заспа на масата, двамата решиха, че е крайно време да си лягат. Когато Лили се отправи към стаята, в която щеше да спи, Драко й каза:
-Радвам се, че си тук!
Момичето го погледна и след това благо му се усмихна.
-И аз се радвам, Драко!
Пожелаха си лека нощ и всеки се отправи към стаята си.

LorcheTy (: Съб Окт 13, 2007 10:16 am

Глава 2

Лили беше едно не много обикновено момиче. Родена е на 10ти август и сега е почти 17-годишна. Ражда се малко преди родителите й, Белатрикс и Родолфус, да бъдат осъдени заради нападението си над Алис и Франк Лонгботъм. Точно заради присъдата почти никой не знае за Лили. Докато родителите й са в „Азкабан”, малката Лестранж живее при леля си Нарциса, чичо си Луциус и по-големия си братовчед Драко. Съществуването й се пази в дълбока тайна и затова семейство Малфой я изпраща в „Друмщранг”. Там Лили научава много Черни магии, които с удоволствие споделя с братовчед си. Двамата си пишат постоянно... Споделят си всичко. Драко й пише колко много се дразни от „свети” Потър, любимецът на Дъмбълдор, и неговата дружинка-родоотстъпника Рон Уизли и мътнорода Хърмаяни Грейнджър.. Лили винаги му предлага му предлага различни планове как да направи номер на Потър, всеки по-смешен и невъзможен от предишния. Двамата много се смееха на тези предложения и с часове обсъждаха какво би се случило ако наистина го направят.
Преди около две години Черния Лорд възложи на Драко една... Почти непосилна за него задача. Момчето трябваше да убие Дъмбълдор. След много дълги и безсънни нощи, Драко исмисли перфектния план. Сподели с Лили за задачата и плана си. Тя като цяло одобри решението му и дори го научи на няколко Черни магии, с които да поправи съндъка, но все пак се притесняваше за братовчед си. Да се убие Дъмбълдор изобщо не е лесно, особено за едно 16-годишно момче. Но за голяма радост на Лили Драко се измъкна жив от цялата история, въпреки че не той, а някой си Сивиръс Снейп беше убил директора. За този мъж не знаеше нищо, освен че майка й не го понасяше.
А майка й... Отношенията на Лили с нея не можеха да се определят нито като добри, нито като лоши. Работата беше там, че я беше виждала само 4-5 пъти и беше получила от нея двайсетина писма. И въпреки това Лили я обичаше много. Макар да не я беше виждала много пъти, момичето усещаше любовта на майка си във всяка нейна дума, всеки поглед, всеки жест... Когато получи писмото от Драко, в което той и съобщаваше, че Белатрикс е убита, Лили не искаше, не можеше да повярва. Не беше честно да й отнемат майчината любов едва една година, след като я беше намерила...
На външен вид момичето не приличаше на майка си, чиято коса беше гарваново черна, а очите тъмни като нощта. Не... Лили беше със светлокестенява, почти руса коса и дълбоки сини очи. Но сини не като на повечето синеоки хора, а някак по-тъмно сини, на моменти даже странни... Беше висока, но доста слаба и изглеждаше някак крехка, сякаш всеки момент ще се разпадне. С една дума, Лили беше красива. И точно заради външния си вид няколко пъти Драко се беше сбивал с идиоти, посвикващи след братовчедка му. Последният път беше през по-миналото лято, когато двамата отидоха на Диагон-али, защото Драко беше забравил да си купи два учебника. На връщане се разминаха с близнаците Уизли. Те веднага започнаха да подвикват след Лили. И след като за стотен път казаха „Хайде, маце, зарежи го тоя и ела с нас”, Драко не издържа, обърна се и им се нахвърли. Пораженията не бяха толкова сериозни-само няколко цицини и синки, за които Лили веднага се погрижи.
Определено отношенията между младата Лестранж и Драко не бяха като между обикновени братовчеди. Няколко пъти през ваканциите Нарциса ги беше заварила да се целуват в стаята на момчето. Тя си мислеше, че са стигнли и до по-сериозни неща. Дали от благоприличие, дали заради нещо друго, Лили и Драко не показваха чувствата си.
Но отношенията с братовчед й не бяха най-странното в Лили. Характерът и държанието й обираха всички точки за странност. Понякога беше весела, очите й засияваха, усмивката грееше на лицето й и се шегуваше с всичко и всички. Но друг път, даже по-често, Лили беше мрачна, замислена, даже тъжна. Красивите й очи гледаха безцелно някъде из пространството, лицето й изглеждаше още по-бяло, а усмивката й не се появяваше с дни. Имаше обаче и трети вид състояние. Не беше нито прекалено весела, нито прекалено тъжна, а просто... Просто нормална.
Като цяло Лили беше едно добро и странно същество, което много държеше на приятелите си, които макар да бяха малко, бяха истински, и повече от всичко мразеше от нея да се крият важни неща. Каква ирония... Скоро щеше да научи една тайна, пазена цели 16 години, която щеше да промени целия й живот...

LorcheTy (: Нед Окт 14, 2007 9:02 pm

Глава 3

Лили седеше на леглото си и замислено преглеждаше „Пророчески вести”. Не разсъждаваше върху глупавия вестник, който се опитваше да чете. В него имаше само някакви глупави статии от сорта на „Хари Потър-Момчето, което избави целия магьоснически свят от Лорд Волдемор”. „Ха-помисли си Лили.-Сега, когато вече го няма, го наричат с истинското му име, а не с онези глупости... Вие-знаете-кой... Колко тъпи може да са хората...”. Видя още няколко статии, на които хубаво се посмя и след това се върна към мислите си. Мислеше си за последните 20 дни, които беше прекарала с Драко. От много отдавна не бяха оставали за толкова време заедно и сега Лили усещаше, че малко позабравените й чувства към него отново се бяха възпламенили. Няколко пъти изпита огромно желание да го целуне, но се спираше. Той й е братовчед, за Бога! Не трябваше да изпитва такива чувства към него! Но беше сигурна, че и Драко изпитва същото към нея. Ох, защо, по дяволите, са първи братовчеди?! Не можеше ли да са трети, или четвърти...дори втори! Но не, те не можеха да са заедно... За миг си представи, че леля й Нарциса казва, че няма нищо против да са заедно... Силно почукване на вратата я върна в реалността.
-Лили?-чу се гласът на Драко.-Може ли да вляза?
-Може, разбира се!-отвърна му момичето и захвърли вестника настрани.
Момчето влезе, настани се удобно на фотьойла до прозореца и с усмивка погледна към Лили.
-Какво?-попита момичето с едва загатната усмивка.-Защо ме гледаш така?
-Случайно да си поглеждала календара?-вече почти смеейки се я попита момчето.
Лили машинално се извърна към календарчето, висящо до леглото й и замръзна.
-Не...-едва продума тя.- Това е невъзможно... Как може да съм толкова...
-О, явно може-прекъсна я Драко и стана, за да я прегърне, при което сърцето й заби двойно по-силно.-Вече 15 часа си 17-годишна, а дори не си спомняш! Честит рожден ден!
Как можа да забрави собствения си рожден ден?! От четири месеца всеки ден си слага отметка и се радва, че остават все по-малко дни, а сега напълно го забрави!!! Явно прекалено многото емоции и двайсетте дни в близост до Драко съвсем й бяха размътили мозъка.
Драко я пусна и съобщи, че отива да вземе подаръка й. Лили почти не го чу и само кимна. За малко да каже, че тази прегръдка е най-страхотният подарък, който може да получи от него, но докато се усети, момчето вече беше излязло. Чук-чук! Лили рязко се обърна към прозореца и там видя красивата сова на най-добрата й приятелка от „Друмщранг”-Катерина. Птицата носеше малко пакетче и картичка, привързана към него. Момичето прочете първо картичката:
Скъпа Лили,
Честит рожден ден! Пожелавам ти всичко най-хубаво. Надявам се където и да си, да си прекараш един страхотен рожден ден! Мъчно ми е, че се местиш и няма да бъдем повече съученички, но това не пречи да си останем най-добри приятелки! Имаш много поздрави от Анна и Кристин.
С цялата ми любов, Кат
ПП:Дано подаръка да ти хареса.

Лили отвори пакетчето с подаръка и вътре имаше един медальон. Катерина имаше същия и Лили много го харесваше.
-О,Кат...-прошепна момичето.
-Охооо... Вече си получила първия подарък, а?-каза току що влязлият Драко, с което уплаши братовчедка си до смърт.
-Моля те, не го прави отново-ядоса се не на шега Лили.
-Ох, моля ти се, само шега! А сега ела да видиш подаръка си.
Двамата се запътиха към трапезарията. Това беше най-голямото помещение и беше на първия етаж. Всъщност сградата беше под земята и затова всеки следващ етаж е под, а не над, предишния. Според Лили, чиято стая се намираше на седмия, последен етаж, беше много глупаво да се катери, за да стигне до входната врата.
Точно преди да влязат, Драко каза на момичето да си затвори очите.
-Ох... Не може ли да минем без тези баналности?-престори се на подразнена тя.- На всеки рожден ден ми го казваш и аз никога не го правя!
-Е, вече си по-голяма и може да ме послушаш...
Двамата се засмяха и Лили реши, че като никога може да си затвори очите... За по-сигурно Драко сложи ръце на лицето й, ако реши да го измами. При това действие на братовчед си Лили изтръпна, а изтръпването й нямаше нищо общо с подаръка или рождения й ден.
С малко препъвания от страна на момичето двамата влязоха в трапезарията. И тогава...
-Т-т-татко?!-с неверие продума Лили.
-Че кой друг? Честит рожден ден, миличка! А сега ела да прегърнеш стария си...
Но той не довърши изречението, защото дъщеря му вече се беше хвърлила на врата му и го прегръщаше така, сякаш никога повече нямаше да го види.
-Много ми липсваше!-чу се приглушения глас на Лили.
-И ти ми липсваше, миличка! За жалост не мога да остана дълго. Аврорите ме издирват и... Обещах на Луциус, че ще се върна до 2-3 дни и ще продължа с издирването на Потър-каза Родолфус и погледна дъщеря си. Тя отвори уста, за да възрази, но се отказа и само се сгуши в баща си.-И аз искам да остана повече с теб, но просто не мога! Не ми се сърди, знаеш, че не мога да те гледам тъжна.
Лили му се усмихна и тримата, заедно с Драко, отидоха да отпразнуват рождения й ден.

* * *

-ЛИЛИ!Лили! Имам страхотни новини! Лили, за Бога, защо не ми отговаряш?!
Драко влетя в стаята на братовчедка си и очакваше да я завари седнала на фотьойла до прозореца и четящя вестника. Но въобще не подозираше, че момичето все още спи. „Колко е красива...”-помисли си момчето. Постоя така известно време и гледаше Лили така, сякаш нямаше да я види отново.
-И от колко време стоиш там и ме зяпаш?-попита момичето и му се усмихна широко.
Драко, който мислеше, че тя спи, извика и мелодраматично се хвана за сърцето.
-Ей, момиче, по-леко с тия изненади, че някой път ще ме довършиш!-уж ядосано каза момчето.
Двамата се спогледаха и след малко избухнаха в луд смях.
-Тааа... Каквп „важно нещо” трябва да ми кажеш? Побързай, защото направо изгарям от желание да чуя „страхотните новини”-иронизира го Лили.
-Ох, не ми се подигравай, де! Приготви се... Поеми дълбоко въздух...-момичето извъртя очи и затова той реши да не я изнервя повече.- От вчера вечерта вече си... Не, не мога! Много се вълнувам! Добре де, добре, сериозен съм! Вече си седмокурсничка в „Хогуортс”!
-Моля?! Че защо трябва да ходя в това скапано училище?!-ядоса се не на шега Лили.
-Защо ли? Може би защото, първо, трябва да се доизучиш, преди да станеш смъртожадна, и второ, защото Потър също ще е седмокурсник!
При тези думи Лили изтърва чая си и го погледна с възможно най-учуден и същевременно най-смешен поглед. След като смехът му отмина, Драко каза:
-Нали миналата година беше зает с... „благородни дела”- при тези думи и той, и братовчедка му извъртяха очи.- И понеже е любимецът на всички учители, Мкгонъгол позволява на него и на дружинката му да си изкарат изпитите Т.Р.И.Т.О.Н., въпреки че са с една година по-големи.
-Страшно нечестно, ако питаш мен-каза Лили, а Драко кимна.-И каква е моята задача?
-Засега да се присламчиш към групичката му и да се сближиш с тях.
-О, страхотно! Ще трябва да съм близка с двамата Уизли! Нали момичето му е гадже, а момчето - най-добър приятел...
-Мисли позитивно! Ще ти е по-лесно да си отмъстиш...-с лукава усмивка й каза Драко.
Лили се замисли и след малко също се усмихна лукаво.
-Добре, аз те оставям да си доспиш-намигна й момчето и я целуна по челото.
-Драко?-момчето се обърна и Лили продължи:-Благодаря ти за подаръка за рождения ми ден!
-Няма защо! Знаех, че ще ти хареса.

LorcheTy (: Нед Окт 14, 2007 9:58 pm

Глава 4

-Нека да повторим отново плана. Казваш се Лили Адамс и досега си учила в „Бобатон”, но...
-Драко, ако още веднъж ми го повториш, ще полудея! Не съм чак толкова тъпа и няма да проваля плана.
Беше 31 август, към полунощ. Лили и Драко бяха в стаята на момичето и си говореха.
-Въобще не го правя, защото смятам, че си тъпа, или че ще провалиш плана. Притеснявам се за теб! Ако те разкрият, просто не ми се мисли какво биха ти направили...
Той се притесняваше за нея, а тя се държеше гадно! Лили отвори уста, за да каже нещо, но не намери думи и се отказа. Гледаше как Драко преглежда някакви записки, които Нот му даде преди малко, и се почувства странно...
-Какво има?-попита я Драко с усмивка.-Защо ме...
Но не успя да довърши въпроса си, защото Лили го целуна. Не беше дълга или страстна, а просто...просто красива...
-Хей! А какво стана с предпазливостта?-попита Драко, но все още я прегръщаше.- Ами ако някой влезе и...
-Не ме интересува!-прекъсна го Лили и го целуна отново.-Откакто съм тук искам да направя това всеки път, когато те видя. Пък и кой знае кога ще те видя отново...
Двамата седяха прегърнати много време, докато Нот не влезе, за да пита Драко нещо. Когато ги видя, момчето доста нетактично продължи да говори, сякаш нищо не е станало. Наложи се Малфой да отиде с него и понеже не се върна до един и половина, Лили реши да си легне. Но не заспа, а продължи да мисли за братовчед си. Наистина е беше правилно, но... Неусетно се унесе и заспа.
На следващата сутрин настъпи голям хаос. Драко вървеше след Лили и я препитваше, за да види дали помни всичко. Това особено много я дразнеше и разсейваше.
-Драко, успокой се, моля те, защото ще полудея!-развика му се момичето с препечена филийка в едната ръка и четка за коса в другата. Наистина беше забавна гледка, особено защото беше с два различни чорапа. Изглеждаше доста ядосана и Драко реши, че е по-безопасно да я остави да се оправи. След около 45 мин всичко беше готово-големият куфар беше натоварен в багажника на колата, Блеки, котето на Лили, беше в кошницата си, а самата Лили и Драко бяха на задната седалка. До перон 9¾ щеше да ги закара Нарциса, а синът й идваше само за подкрепа. Двамата Малфой изпиха малко Многоликова отвара, защото нямаше да е хубаво да ги разпознае някой аврор.
По пътя към гарат Драко отново започна да говори за плана, но изведнъж млъкна, защото очакваше Лили да се ядоса. За голяма негова изненада момичето се усмихна и го целуна по-бузата.
Тримата отидоха до бариерата между перон 9 и 10. Лили гледаше доста объркано, защото очакваше да има табела или нещо подобно, но засега нямаше никакви следи от перон 9¾.
-Трябва просто да минеш през бариерата-прошепна й Драко.-Ако искаш се позатичай.
Момичето го погледна доста учудено, но все пак направи каквото й каза момчето. За нейна изненада излезе на един голям перон. Зад нея изникнаха двамата Малфой. Когато леля й заговори нещо за мътнороди, Лили видя нещо, от което й причерня. Моли Уизли, убийцата на майка й, целуваше двете си деца. За миг Лили си помисли да я убие още сега. Драко явно се досети за намеренията й, защото я прегърна и й каза:
-Недей, сега няма смисъл! По-нататък ще си отмъстиш...
Лили се остави да бъде убедена от братовчад си, но сърцето й все още биеше учестено.
В единайсет без десет всички започнаха да се качват във влака. Лили остави багажа си в едно празно купе, но слезе, за да се сбогува.
Когато я прегърна, Драко й даде една книга.
-Това е нещо като дневник-започна да обяснява той.-Когато имаш да ми казваш нещо, го написваш и аз го получавам веднага. Важното е да го държиш близо до теб, за да разбереш, ако ти пиша. Доста по-бързо и по-сигурно е от совите.
-Благодаря, Драко-усмихна ми се Лили и го целуна по бузата. Много ще ми липсваш...
-И ти на мен! Толкова искам да те целуна, но мястото не е подходящо...-каза момчето, но свирката на кондуктора го върна в реалността.-Хайде, качвай се, да не изпуснеш влака,
Лили го погледна още веднъж, след това се качи във влака и влезе в купето си. „Хогуортс Експрес” потегли към първата й и послед година в „Хогуортс”...
Малко след тръгването вратата на купето се отвори.
-Извинявай?-каза момче с много рошава черна коса, очила и мълниевиден белег на челото. Това беше Хари Потър.-Може ли да седнем при теб? Навсякъде е заето, а ти си сама и...
Лили се усмихна широко и каза:
-Да, разбира се, заповядайте!
В купето влязоха Потър, две момичета и още едно момче. Лили не познаваше никой от тях, но веднага се досети, че момичето, което държи Потър за ръка, е Джини Уизли. С тази червена коса...
-А ти коя си всъщност?-попита я Хари.-Не съм те виждал преди, а не ми приличаш на първокурсничка...
-Да, определено не съм първокурсничка-усмихна се Лили, този път без да се преструва.-Казвам се Лили Адамс и ще съм седми курс.
-А в кое училище си учила преди?-попита момичето с мръснопуса коса и отнесен поглед.
-В „Бобатон”.
-Ооо... Съпругата на брат ми е учила там! Казва се Фльор Делакор-обади се Джини Уизли.-Познаваш ли я?
-Мисля, че не... Сигурно е учила преди мен.
-Да, сигурно-отвърна леко разочарована червенокоската. Може би очакваше да научи нещо пикантно за снаха си.
След около половин час Лили научи имената и на другите двама. Момчето беше Невил Лонгботъм, а момичето- Луна Лъвгуд. Лонгботъм... Това име й беше познато... Разбира се! Заради родителите на Невил нейните родители бяха прекарали почти целия й живот в „Азкабан”. Този Невил изглеждаше симпатичен... Всъщност всики изглеждаха готини и ако не бяха предрасъдаците й, даже щеше да ги хареса...
-Между другото ти в кой дом ще си?-върна я в реалността Хари.-Миналата година Волдемор унищожи Разпределителната шапка...
-Какво?-не го разбра първоначално Лили.-Ооо... В „Грифиндор”. Леля ми е говорила с Макгонъгол и понеже цялото ми семейство е било там, директорката реши и аз да съм грифиндорка. И без това тази година разпределянето ще е по-трудно...
Към един и половина в купето влязоха червенокосо момче и момиче с бухнала кафява коса. „Това вероятно са Рон Уизли и Хърмаяни Грейнджър”-помисли си Лили. И се оказа права.
Всички явно я харесваха... Не, харесваха Лили Адамс, защото ако опознаеха Лили Лестранж...
-Хайде да обличаме мантиите, скоро ще пристигнем-каза Рон към шест и половина.
Всичко се облякоха. Лили, която още в магазина обяви, че това подобие на мантия е много смешно, се огледа в прозореца. Всъщност не изглеждаше толкова зле. След малко влакът намали ход и спря. Слязоха в някакво село, Хогсмийд, доколкото момичето си спомняше.
-Хайде, първокурсниците! Идвайте! Насам, първокърсниците!-чу се силен глас. Лили се огледа и видя най-едрия мъж, който някога е срещала.
-Здрасти, Хагрид!-заговори го Хари.- Искам да те запозная с Лили Адамс, тя е нова ученичка.
-‘Драсти! Много ми е приятно!
Лили с неухота се здрависа с него. Значи това е Хагрид, учителят, който Драко ненавиждаше. Братовчед й и беше казал, че е едър, но чак толкова...
Лили, Потър, двамата Уизли и Хърмаяни се качиха в един файтон. Той тръгна и след като зави, Лили не се сдържа и ахна. Пред нея се разкри най-големия и най-прекрасния замък, който беше виждала някога.
-Добре дошла в „Хогуортс”, Лили!

Sponsored content

A Story For Lily...

A Story For Lily...

Re: A Story For Lily...

Re: A Story For Lily...

Re: A Story For Lily...

Re: A Story For Lily...

Re: A Story For Lily...